Село Негован и към днешна дата продължава да е едно от най-известните населени места на територията на страната. Преди всичко то е сред онези села, които още от времето на турското робство и след освобождението имат добре запазена богата и интересна история. Всъщност точно в годината на обесването на Левски в селото една парализирана от първото си раждане жена сънува нещо като пророчески сън. Преданията говорят, че вижда езеро с лековита вода и след даденото точно описание на местността е закарана дотам с теглена от волове каруца. Оказва се, че там има и параклис, изграден по-късно в нейна чест, а след отпиването от водата сама и без чужда помощ успява да се прибере у дома. В религиозно отношение населението изповядва християнството, а на осми септември всяка година се провежда и традиционният селски събор. Две са културно – природните забележителности, но те не са толкова известни и популярни на фона на други обекти в страната.
Водите на река Лесновска са смятани за природен обект в пределите на Негован, а малко по-нататък от нея има открити водоеми. Те предлагат на хората едновременно да се разходят край красива и спокойна природа, а и да се отдадат на спортен риболов. Такова занимание е характерно много повече за мъжете, които през свободното си време опитват своя късмет във водите в търсене на някой по-интересен и запомнящ се улов. Много известни са личностите, отдали живота си за страната през време на различните водени от нея войни в опит да се освободи от своите завоеватели. Първата по-сериозна военна кампания е естествено войната от 1885-та година срещу собствената ни съседка Сърбия. Тогава пада убит Гето Пенчов Кедов, който служи в Първи пехотен полк и е на възраст едва от 19 години. Могиле Чифлик се превръща в лобното място на младежа, който намира смъртта си там на пети ноември. Мястото е разположено близо до Пирот. Далеч повече са жертвите от селото в двете Балкански войни, едната от които е популярна още и като Междусъюзническа. Тогава тя се води от България, а срещу нея са държави като Гърция, Сърбия и други.
Георги Анчов и Георги Стойчев например да известни като жители на Негован, убити по време на тези големи военни конфликти. Първият умира през 1912-та година на девети септември от своите дълбоки и тежки рани, а другият му съселянин намира смъртта си на четвърти декември същата година. Това става в пловдивската болница, където е приет за лечение след раняването му по време на войната. Той е роден точно в годината, когато в страната избухва Априлското въстание, тоест през 1876-та. Георги Кръстанов се ражда на следната 1877-ма и има чин лейтенант, като на осми юни 1913-та умира също като Стойчев в болница от раните си. Но това се случва в софийско здравно заведение, а годината е вече 1913-та. От жертвите на борбата на партизаните срещу фашистката диктатура в страната също има доста жертви, една от които е Стоян Донков. Той умира на 40 години през 1944-та, като оставя сирачета две дъщери и един син.
